Толкова трогателно!
Едва вкъщи след четиридневен престой в болницата, настоявам за това, че измиването на косата ми е неотложна необходимост Това всъщност не е така. Просто ми се струва, че топлата и изпаряваща се баня ще е идеалното място за мен, защото имам нужда да се скрия от страх.
Отлагах неизбежния момент през целия процес на събличане и когато се потопих в топлата сапунена вода. Но повече не мога да отлагам. Затова си позволявам да плъзна своя поглед бавно и внимателно надолу. Към празното място, където по-рано беше лявата ми гърда.
В шок съм… зелени и жълти синини, запълнени с черни шевове, покрити със засъхнала кръв. Това е такова унижение, толкова жестоко и отвратително.
Бързо почнах да измислям екзотични умствени планове, за да може моят мъж, Джим, никога вече да не ме види гола. Взаимната страст беше голяма сила в брака ни. Но сега, изглежда, всичко е свършено.
Как мога да го съблазня с изкривената си и обезобразена фигура? Аз съм само на 43 години и така дълбоко се срамувам от своето тяло заради това предателство. Лежа във ваната, вълни на тъга ме отмиват.
Вратата на банята се отваря и Джим минава направо през моя облак от съжаление към себе си. Без да казва нито дума, той се навежда, за да сложи устните си бавно върху всеки един от клепачите ми. Той знае, че това е най-любимата от нашите лични традиции тип „Обичам те“.
Той все още мълчи и без колебание се накланя още по-надолу. Готова съм за едва прикрито отвращение.
Джим поглежда раната ми и нежно целува нащърбените шевове. Един път. После втори. Трети. Става и ласкаво ми се усмихва.
След това ми праща специална въздушна целувка, моята втора най-любима традиция и внимателно затваря вратата след себе си.
Моите топли, благодарни сълзи се стичат по бузите ми и меко падат във ваната. Върху гърдата ми все още има белези. Но в сърцето ми – не.
