Една от тайните на щастието и дълголетието е наличието на цел в живота.
Ако излезете в пенсия, седите на стола и гледате телевизия през цялото време, то ще се „изчерпате“ по-бързо, отколкото ако останете активни, научите нови навици и откривате поводи за радост.
Лутер Юнг, 98-годишен мъж, има повод да продължава напред в живота. Той върви. В буквален смисъл.
„Баща ми винаги е ходил много. Той казва, че прави това, за да остане сред живите“ – споделя дъщеря му, която живее с него.
Това е нещото, което той прави от много дълго време.
В последно време разходките му станали целенасочени, тъй като любимата му жена Уейвърли била хоспитализирана с рак на мозъка. Две седмици той прекарвал голяма част от времето си на път за болницата.
Маршрутът му бил около 9,5 километра. Но не се тревожете: той не е принуден да ходи пеш, а сам го желае.
Дъщеря му има кола и тя всеки път му предлага да го закара, но „той просто не иска да чака, нетърпелив е“.
Уейвърли страда от 9 години от рак на мозъка. Тя е парализирана, но нейният мъж все още, докато може да ходи, прекосява планини, за да стигне до нея.
„Тя е най-прекрасната жена, за която само може да се мечтае. Тя също би дошла при мен, би ме целунала и нахранила. А това е именно нещото, което сега й е нужно“.
Любовта на Лутър и Уейвърли е несъмнена: действията могат да говорят по-силно от думите – а тук виждаме и едното, и другото.
