След като починал баща му, синът дал старата си майка в хубав хоспис. Въпреки, че домът бил недалече, синът рядко идвал при майка си, и то все бързайки.
Веднъж му се обадили и казали, че майка му е в тежко състояние и не й остава много живот.
Когато мъжът влязъл в стаята майка му дишала едвам, едвам. С големи усилия обърнала глава към него и тихо промълвила:
– Защо си дошъл без яке? Кръстът ти е гол. Гладен ли си?
– Майко, остави сега това.
– Поръчай да сложат тук климатик, пердета. Да постелят една черга и да донесат един хладилник…
– Но, мамо, нужно ли е всичко това!
– Да, обезателно. Обещай ми, че ще го направиш!
– Но за какво са ти всички тези неща?
– На мен не ми трябват, аз си заминавам. Но мисля за теб, че когато твоите деца те докарат тук, няма да ти е добре…
