В Намибия живее племето Химба, което има една удивителна традиция.
Там за дата на раждане на детето не се счита моментът на неговото раждане, не се брои и датата на зачеването му, а денят, в който майка му решава, че е добра идея да има дете .
Когато една жена реши да има дете, тя се оттегля някъде под някое дърво и се вслушва в тишината, докато не чуе песента на детето, което иска да се пяви на бял свят. Щом чуе песента, тя отива при мъжа, който ще бъде баща на детето й и го учи на тази песен. След това, когато правят любов, за да заченат дете, те отново пеят тази песен, призовавайки го.
Когато на майката зачене, тя учи на тази песен селските акушерки и възрастните жени. В резултат на това, когато се роди дете, старите жени и всички наоколо пеят тази песен, като го приветстват.
Докато детето расте, другите жители също запомнят песента на детето. И ако изведнъж детето падне, удари коляното си, някой ще го вдигне и ще му неговата своята песен. Когато едно дете направи нещо добро или порасне и се провежда церемония по посвещение, членовете на племето пеят неговата песен в чест на тийнейджъра.
Има още една причина за пеенето. Ако внезапно някой направи нещо лошо, нарушавайки социалните норми, го поставят в центъра на селото, хората го заобикалят и отново му пеят своите песни.
Племето вярва, че антисоциалното поведение се коригира не с наказание, а с любов и уважение към индивида. Когато разпознаете собствената си песен, нямате желание или нужда да направите нещо, което да разстрои другите.
Това минава през целия им живот. Песните се пеят заедно от съпрузите. И накрая, когато човек лежи на смъртния си одър, цялото село, знаейки песента му, я пее за последен път.
