Научих се да живея с жена

Научих се да живея с жена. Не така, както е описано в романите.

Научих се да живея с жена. Не така, както е описано в романите. Например не знаех, че дългата коса на жената е не само рядка красота, свързана с нейната женственост и чар. Но е преди всичко внимателност от моя страна.

Защото, когато тя лежи до мен, непременно трябва да помня, че първо трябва да отместя косата й от възглавницата и едва след това да легна до нея. С течение на времето това се превръща в навик.

Не знаех, че ако е в лошо настроение, тогава трябва незабавно да я прегърна, да разбера за какво става въпрос и след това да я успокоя. При мен това е по различен начин. Когато ми е кофти на душата не ми харесва хората да ме разпитват за това и да се промъкват в душата ми – тези моменти трябва да ги преболедувам сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то тя винаги ме чака да я предложа са. „Не пипай, ще го направя сама!“ „Да, мога да го направя и сама…“ Не, не може! По-точно тя очаква да настоявам за своето. За нея е важно да се чувства жена, а впрегатният кон мога да бъда аз. Впрочем!

Ако не й позволявате да вдига нещо по-тежко от букет рози, тогава скоро ще забележите, че тя изпада в лошпо настроение все по-рядко и усмивката е на лицето й всеки ден.

Не знаех и че жената не е само любовница, с която можеш да споделяш легло, баня, кухненска маса. Но и приятел, когото трябва да слушате внимателно. Чувайте, когато слушате, дори когато тя говори за дребни неща.

Жената не е загадка, не. И на всеки въпрос, който имам, мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва това, от което има нужда. Винаги! Странно е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. Най-вероятно те не искат да знаят това.

Не знаех, че връзката не съм само аз, но и „аз“ на квадрат. Всеки трябва да направи своя стъпка, докато двете устни не се докоснат. Ако стоиш неподвижно, а другият през цялото време идва към теб, тогава най-вероятно един ден ще те изостави.

Всеки прави своята крачка. Безногият няма място на старта…

А да попаднете в пропастта на другия не е краят. Винаги можете да излезете от всяка яма, най-важното е да не отхвърлите ръката на този, който ви е бутнал там. И хващайки се за него, не чакайте удобен момент, когато можете да му го върнете.

Да си правите „в отговор“ и „взаимно“ означава и двамата да пиете отрова от една и съща чаша. Дори когато другият знае за разрушителното й свойство.Нужно е да се излее от съда това, което убива и да се налее онова, което опиянява.

Например отмъщението, ястие, което се сервира студено, не дава очаквания ефект, а само афект. Затова не го използвайте. Добър пример е нежността на ръцете – от нея се опивате много повече, отколкото от всяко отлично вино.

Нежността е ястие, което се препоръчва да се сервира „в замяна“! Но само горещо.

Не знаех, че чувствата не са в долната част на корема, а на върховете на пръстите, с които я докосвате. И ако чувате музика от арфата, значи това е вашият инструмент. В крайна сметка пръстите не могат да се настроят. Или имате талант, или нямате…

Advertisement
loading...
Фейсбук коментари