Проблемите с безпомощни стари хора, зарязани от децата си, са актуални и днес. Чести са случаите на преждевременна смърт на стари родители, оставени без внимание и подкрепа от най-близките си хора.
Те, страдащи от различни недъзи и останнали без сили, не намират място в сърцата на онези, които са отгледали и възпитали, които са научили да ходят и са им дали възможност да се развиват и да изградят самостоятелно своя живот. В последните им години ги сгряват не семейните вечери и веселия смях на внучетата, а стените на старческите домове.
Но историята на това семейство се отличава от драматичните и тъжните. Шон се оказал любящ син и решително се отказал да прехвърли грижата за родителите си на плещите нна чужди хора, работници в казионно заведение. Жена му Джени горещо подкрепила решението на мъжа си.
Дълго време майката и бащата, Джордж и Бони, живеели в своя дом и се справяли с всичко самостоятелно. Дори когато при бащата започнала старческа деменция Бони успявала да се грижи сама за него.
Но травмата, получена от самата нея – фрактура на тазобедрената става, поставила жената в инвалидна количка, лишавайки я от възможността да помага на съпруга си, а самата тя била силно ограничена във възможностите си. Синът се заел с проблемите на възрастните хора.
Да намери изход не се оказало лесно. Жилището на неговото семейство не стигало за това да приюти родителите си в своя дом: в тристаен дом Шон и Джини живеели заедно с дъщеря им, сина им и неговата приятелка.
За покупка на по-просторен дом, в който да има място за всички, не стигали средства дори при продажба на двете жилища – и това на Шон, и това на родителите му. Съпрузите решили да вземат кредит.
И тогава на мъжа му хрумнала идея, която той блестящо реализирал. С кредита и парите от продажбата на дома на родителите си тй реконструирал мазето, превръщайки семейната стая за билярд в удобно, добре отоплено помещение с всички удобства.
Майката и бащата били много радостни от това, че сега можели да виждат децата и внуците си значително по-често.
