В християнското вероизповедание след като човек умре, душата му изминава определен път. И, както е известно, важните дни за тази душа са третият, деветият и четиридесетият след смъртта на човек.
В тези дни близки и роднини почитат починалия. Но малцина се замислят защо точно тези дни се важни за душата и какво се случва с нея в този период.
Във връзка с многото конфесии и течения в християнството – католическо, православно, протестантско и прочие, съществува и разнообразие в тълкуването за пътуването на душата след смъртта на човек. В тази статия ще опитаме да разкрием този религиозен аспект в рамките на православното течение.
Първите три дни
В първите два дни душата на починали е абсолютно свободна, тя може да се намира до своето тяло, на всички места, където през живота си човек е бил щастлив със своите роднини и близки. И едва на третия ден, в който е прието да се извърши погребението, душата е призована към Бога за провеждане на Правосъдие.
От третия до деветия ден
В тези дни душата се намира в Рая, за да научи за живота на светиите и праведните, попаднали тук след смъртта. Тук душата забравя за своята скръб, за земния живот и своите роднини и в продължение на шест дни обитава в рая.
Но на деветия ден ангелите отново връщат душата към Бога на Съд. На деветия де роднините и близките на покойника му правят помен и се молят за спасение на душата му и за това тя да попадне в Рая.
На помена идват всички желаещи да помогнат на душата на починалия с помощта на молитви и светлата памет за него.
Четиридесетият ден
След като душата за втори път се яви пред Божия съд на деветия ден, тя се отправя с ангелите в ада, за да съзерцае мъките на грешниците, още веднъж да помисли за своето разкаяние и да се върне на 40-тия ден при Бога за приемането на решението къде ще се отправи душата на човек и къде ще бъде до сами Страшен съд, на който окончателно ще се реши съдбата на всеки християнин. Точно затова на 40 ден близките отново се молят за душата на покойника, молят Господа да приеме душата му в Рая.
