Стойна Димитрова, известна като Преподобна Стойна е българска ясновидка и лечителка. Тя е родена малко след Освобождението през 1883 година в село Хазнар (днешна Гърция).
В коледното издание на „Темата на Нова“ бе обърнато голямо внимание на Преподобна Стойна, нейното житие и извършените от нея чудеса.
Дарбата
Когато е на 6 години, я връхлита едра шарка: в резултат на това придобива ясновидски и лечителски дарби. В нощта, когато имала най-висока температура, стаята й е озарена от светлина и тя вижда образа на Свети Георги.
Едва на 6 години Преподобна Стойна научава дори датата на смъртта си и какво й предстои. Тя вече знае, че я чака живот в служба на Бога и на хората.
„Като умрем, сакам да ме скътате баш зад черквата отзаде. И като дойдат да ми искат помощ, язе да я дам.“, заръчала Стойна. Тя умира на 22 декември 1933 година от пневмония, като отказва да приема лекарства.
След Междусъюзническата война родното й село остава в пределите на Гърция, затова заедно със семейството си се мести в село Златолист, като живее в местния храм „Свети Георги“.
Феноменът Преподобна Стойна
Стойна от малка е знаела, че болестите при човека се появяват от неговите мисли и поведение. Заради необикновената й дарба, я посещавали много хора. Тя е била истински „рентген“ и щом някой я посещавал, още от вратата тя виждала болежките му.
„Когато някой отиде при нея, тя го оглежда, всичко й става ясно като на рентген и после му казва: „Твоят дроб е надупчен, защото ти много завиждаш“, разказва писателката Неда Антонова, която от години изследва житието на Преподобна Стойна.
Чудесата
Севда пък е жена, която от години се грижи за църквата в Златолист и знае много за живота на Преподобна Стойна. Тя разказва, че Стойна е можела дори да левитира. Веднъж, докато левитирала, дошъл един човек. Преподобна Стойна го усетила, обърнала се и му казала: „Това що си видел, на никой да не го думаш“.
В храма „Свети Георги“ Преподобна Стойна е извършила редица чудодейни изцеления. В пода на храма има една каменна плоча, изобразяваща два орела. Веднъж при Стойна докарали дете в кома. Стойна положила детето полумъртво на плочата и започнала да левитира.
Писателката Неда Антонова предава думите на лечителката: „Тогава аз се вдигнах и тръгнах от икона на икона да ги моля. Не за друго, не да се наместват, а да разчистват пътя, за да може майчината мъка и майчиния вопъл да стигне до горе, за да бъде чут“.
След 4 часа детето се размърдало и казало, че му е студено.
И до днес, близо век след смъртта й, в Златолист се стичат хиляди поклонници, които търсят помощта й.
Севда разказва за майка, която дошла да се помоли в храма и на гроба на Преподобна Стойна за детето си, което не можело да ходи. След три дена детето й проходило.
Eлеонора, друга мирянка, пък отишла да се помоли в църквата на Стойна с надеждата да й се роди второ дете. Разказва, че докато била сама в стаята, където живяла чудотворката, усетила присъствие зад себе си, а лампата взела да примигва. В крайна сметка след 8 години чакане чудото било факт – тя се сдобила с втора рожба. Елеонора нарича тези деца „Децата на Преподобна Стойна“.
