Франк Лентини, „Трикракият човек“, прави успешна кариера благодарение на своя паразитен близнак.
Франчесо „Франк“ Лентини, така нареченият Трикрак човек, изкарва прехраната си в т.нар. „шоу на изродите“ благодарение на рядката съдба да е роден с паразитен близнак.
Детство
.Франк Лентини се ражда с три крака, четири стъпала, 16 пръста и два комплекта гениталии през май 1889 г. в Сицилия, Италия
Лентини имал три пълни крака с различна дължина, два комплекта полови органи, един рудиментарен крак, простиращ се от коляното на третия крак, и шестнадесет пръста.
Допълнителният му крак поникнал отстрани на дясното му бедро, а четвъртият рудиментарен крак стърчал от коляното. Състоянието му е резултат от втори ембрион, който започнал да се развива в утробата, но в крайна сметка не могъл да се отдели от своя близнак. Недооформеният му брат бил свързан за Франк чрез гръбнака му. Така единият близнак започнал да доминира над другия.
Лекарите отказали да извършат операция за разделяне на близнаците, страхувайки се, че поради смущения в гръбначния стълб Лентини ще бъде парализиран.
Родителите изоставили грозното момче. Известно време той живеел с леля си, която обаче скоро го изпраща в сиропиталище за деца с увреждания. До този момент Франчесо мразел допълнителните си органи, но в сиропиталището той видял деца, на много от които липсвали някои органи. Това, което видял, му позволило да погледне тялото си по различен начин. Научил се да играе футбол, да скача на въже, да кара колело и дори да кара кънки.
През 1898 г., само на девет години, Лентини предприема дълго и мъчително пътуване до Америка с баща си, където се срещат с мъж на име Джузепе Маняно в Бостън. Професионален шоумен, Маняно решил да покани Лентини в шоутата си.
Само една година по-късно, през 1899 г., Франческо „Франк“ Лентини е посочен като един от най-добрите артисти в световноизвестния цирк „Ринглинг Брадърс“.
В цирка
Лентини бил обявен като „Трикракия сицилианец“, „Единственият трикрак футболист в света“, „Най-голямото медицинско чудо на всички времена“ или понякога просто „Великият Лентини“.
Лентини използва третия си крак, за да рита футболна топка на сцената – оттук и прозвището Трикракия футболист.
В допълнение към атлетизма си, Лентини бил също бърз и забавен. Известен с това, че дава интервюта, докато използва допълнителния си крайник като табуретка, на която да се облегне, Лентини отговарял на въпроси, които варирали от невинно любопитни до провокативни.
Независимо дали обсъждал хобитата си или подробностите от сексуалния си живот, Трикракия успявал да даде забавни отговори на някои доста натрапчиви въпроси.
На въпроса, например, дали е трудно да се купуват по три обувки Лентини отговарял, че е купил два чифта и е дал „допълнителната на еднокрак приятел“.
Мъжът умеел да се самоиронизира очарователно и бил известен с това, че се шегувал, че е единственият мъж, който не се нуждае от стол, защото винаги може да разчита на третия си крак като табуретка.
На Лентини зададе всякакви въпроси за сексуалния му живот по време на турнето. Той ги приемал спокойно.
По време на пътуването си из Съединените щати, Лентини се научил да говори английски и бил известен със своята уравновесеност, интелигентност и безсрамна гордост от своята деформация. Той натрупал голяма слава и богатство.
Въпреки нетрадиционната си кариера, Лентини успява да използва харизмата си, за да ухажва млада актриса на име Тереза Мъри. Двамата се женят през 1907 г. и имат четири деца; Жозефин, Натале, Франчесо младши и Джакомо.
През 1935 г., двамата се разделят, но това не пречи на Великия Лентини да намери отново любовта и да прекара остатъка от живота си с жена на име Хелън Шупе.
Легендарна кариера
Лентини участва в шоута с цирка на братята Ринглинг и в шоуто на Бъфало Бил в Дивия запад. По времето, когато умира от белодробна недостатъчност на 77 години през 1966 г., той не е спирал да обикаля.
През 2016 г., 50 години след смъртта му, родният град на Лентини Розолини в Сицилия отпразнува своя нетрадиционен герой от родния град чрез двудневен мемориален фестивал. Мемориалът покани всички и всички близки и далечни потомци на Франк.
„Никога не съм се оплаквал“, казва Лентини в по-късните си години. „Мисля, че животът е красив и ми е приятно да го живея.“
