Един приятел дойде вкъщи на кафе, седнахме и си поговорихме за живота. След малко прекъснах разговора и му казах: „Отивам да измия чиниите, веднага се връщам“.
Той ме погледна, сякаш му казах, че ще строя космически кораб. След което ми каза с възхищение и малко стъписан: „Радвам се, че помагаш на жена си, аз рядко помагам на моята, защото когато го правя, тя никога не ми благодари. Миналата седмица измих пода и тя дори не ми каза благодаря.”
Отново седнах при него и му обясних, че не „помагам“ на жена си. Всъщност жена ми няма нужда от помощ, има нужда от партньор, от съотборник. Аз съм нейният домашен партньор… и заради това всички функции са разделени, което не е „помощ“ в домакинската работа.
Не „помагам“ на жена ми да чисти къщата, защото и аз живея в нея и трябва да я чистя.
Не „помагам“ на жена ми да готви, защото и аз искам да ям и трябва да готвя.
Не й „помагам” да мие чиниите след хранене, защото и аз използвам тези чинии.
Не „помагам“ на жена си с децата, защото те са и мои и е мой дълг да бъда баща.
Не „помагам“ на жена си да пере, простира, сгъва и прибира прането, защото то е мое и на децата ми.
Не подавам „ръка за помощ“ у дома, аз съм част от всичко.
Тогава с уважение попитах приятеля си кога беше последният път, след като жена му приключи с почистването на къщата, прането, смяната на чаршафите, къпането на децата, готвенето, организирането и т.н. и каза ли той: „Благодаря?“
Имам предвид, истинска благодарност, като: „Уау, скъпа!! Ти си невероятна!!“
Абсурдно ли изглежда всичко това? Звучи ли ви странно? Когато веднъж в живота си почистихте пода, очаквахте ли поне награда за отлични постижения с голяма слава… защо? Никога ли не сте се замисляли за това?
Може би, защото мачо културата ви е научила, че всичко е женска задача.
Може би са ви учили, че всичко това трябва да се случва, без да си мръднете пръста.
Така че хвалете жена си така, както бихте искали да бъдете хвалени, по същия начин, със същата интензивност. Дръжте я за ръка и се дръжте като истински партньор и поемете своята роля.
Не се дръжте като гост, който идва просто да яде, да спи, да се изкъпе и да задоволи сексуални нужди… чувствайте се като у дома си, във вашия дом.
Промяната в нашето общество започва в домовете ни, учейки децата ни на истинското чувство за общение!
