Когато си на двадесет години, ти се иска да излизаш с приятели колкото е възможно повече, да се забавляваш, да разпускаш и да създаваш нови приятели. Но, за съжаление, не всеки може да си позволи да се наслаждава на младостта по този начин. В живота има случаи, когато тежестта на отговорността и сериозните решения са поставени върху много млади рамене.
В Челябинска област живее момиче на име Кристина Евтушенко, която трябвало да преживее всичко това.
Съдбата се разпоредила така, че за две години тя загубила родителите си. В семейство с осем деца, в което момичето била най-голяма, а най-малкото момченце било едва на четири години.
Още на погребението на майката социалните служби се поинтересували от това семейство, решено било всички деца да се разпределят в домове за сираци. Сърцето на Кристина кървяло, как всички можели да бъдат разделени, какво ще се случи с тях и къде ще ги търси?
След като помислила известно време, момичето заявила, че сама ще се грижи за своите братя и сестри; ще направи така, че всички да израснат заедно. За щастие, местната власт се застъпила за Кристина и службата по настойничество дала на семейството точно половина година, за да докажат, че могат да живеят пълноценно под грижите на най-голямата си сестра.
Кристина трябвало да се откаже от университета и да започне да работи у дома, в селото. Трябвало да се грижи за домакинството, да дои крави, да взима децата от градината и училището. Докато децата не били вкъщи, тя се приготвяла храна, чистела, миела и т.н.
Шест месеца по-късно те отново били посетени от социалните служби. Социалните се уверили, че семейството живее добре, всички са чисти, облечени, нахранени и вкъщи цари ред.
Кристина успявала да организира децата и всеки имал своите задължения: някои от момчетата трябвало да хранят добитъка, момичетата помагали в кухнята, простирали прането, помитали.
Вкъщи имало и някои неудобства – източникът на вода се намирал на няколко километра. Разбирайки това, местните власти монтирали водопровод до дома им и това станало истински празник.
Следващият най-възрастен в семейството на име Артьом Евтушенко, отишъл да учи в техникум в Челябинск. Така Кристина решила, докато гледа по-малките, че може да получи образование. Когато Артьом пристигал през уикенда, той се занимавал с „мъжка работа“: поправял нещо, заковавал, ремонтирал…
Държавата също не изоставила децата. За непълнолетните деца Кристина получава добавки.
Съседка разказва, че Кристина понякога отива при нея, за да си поплаче, защото й е много тежко, но после си изтрива сълзите и отива да работи, защото няма право да се отчайва. Просто на нея също й се иска да бъде малко, беззащитно момиче.
Разбира се, на Кристина също й се иска да ходи на срещи и дискотеки, за нея сега семейството е най-важно!
